Зелената олимпиада награди своите отличници за 2017 г.

На заключително събитие в столицата бяха наградени отличниците в тазгодишното издание на Зелената олимпиада. В залата присъстваха стотици деца от софийски училища, които отговаряха на въпроси от специално подготвената ековикторина. Подобни събития се проведоха в Стара Загора, Плевен и Монтана. Всеки ученик получи подарък, за участниците във викторината имаше още награди, а за всимки в залата бяха чудесните изпълнения на Михаела Филева.

Тримата победители в онлайн състезанието получиха много аплодисменти в залата. Според регламента на състезанието се излъчва по един победител във всяка от трите възрастови групи.

Участниците решаваха тест, в който имаше 9 въпроса от затворен тип, а последният, 10-и въпрос, беше отворен. Всяко дете трябваше да отговори самостоятелно на него и да покаже, че се интересува от природата и да напише кратък текст.

Част от учениците бяха копирали дословно източници от интернет, без да вложат собствени разсъждения. Това беше основната грешка на повечето деца, отчетоха от журито.

 

Ето и отговорите на десетия въпрос, спечелили тазгодишните награди.

 

НАЧАЛЕН ЕТАП

Опишете кръговрата на водата в природата

Христо Илиев – 3 клас, ОУ Васил Левски, гр. Плевен

Лъчите на слънцето нагряват повърхността на земята и водните басейни. От нагряването водата във водните басейни и на земята се превръща във вид на пара /изпарява се/ и се издига високо нагоре. Въздухът над земята винаги е по-хладен. Там парата се охлажда и се образуват множество водни капчици. Ако въздухът остане хладен, капчиците се събират се и образуват дъждовни облаци. Понякога облакът остава близко до земята. Тогава се образува мъгла. От облаците водата се връща на земята във вид на дъжд. Понякога въздухът се изстудява много бързо и дъждовните капки се превръщат в лед. Започва да вали град. Ако облакът се изстуди много бързо, капчиците замръзват, слепват се и образуват снежинки. Започва да вали сняг.Кръговратът на водата в природата е непрекъснат процес, по време на който се получава естествено пречистване на водата.

 

ПРОГИМНАЗИАЛЕН ЕТАП

 

С какво можем да допринесем за опазване на чистотата в природата?

 

Марина Господинова – 7 клас, ПМГ „Академик Боян Петканчин“, гр. Хасково

Всеки човек може да допринесе за опазване на чистотата в природата, като на първо място не я замърсява, защото все пак тя е нашият дом. Ако ние я унищожим, само ще загубим от това, а после ще съжаляваме.

Най-малкото, което можем да правим против замърсяването на природата е да си изхвърляме боклуците на правилните места – контейнерите за рециклиране. След като го направим, може да сме сигурни, че те няма да останат разпилени и замърсяващи дома ни, или погълнати от някое невинно животно, което може да загуби живота си, само защото не сме отишли до коша за отпадъци.

Друго, с което можем да допринесем, е да ходим до училище или работа с велосипед, а не с автомобил. Газовете, излизащи от ауспусите им, замърсяват въздуха и околната среда.

Освен да премахнем лошите си навици, може да се включваме в кампании за опазването на природата или сами да си наложим неща, като ден в седмицата за почистване на градинките в парка.

 

ГИМНАЗИАЛЕН ЕТАП

Какво знаете за природните резервати в България и какво е значението им за екологичното равновесие?

Десислава Илиева – 10 клас, СМГ „Паисий Хилендарски“, гр. София

За щастие в България има установени места, където природата се съхранява и по-точно природни резервати, което носи надежда, че българите сме осъзнали, че границата между баланс и разруха в естествената среда е твърде тънка, за да си играем с факторите, определящи нейното равновесие.

Може би най-известният български резерват е този в Сребърна. Много от българчетата още от малки чуват за многообразието на птиците там, както и за въпросните пеликани и чапли, които гнездят на територията на резервата.

Произхождайки наполовина от Бургас, резерватът при Атанасовското езеро също не е далеч от мисълта ми. Там например могат да се срещнат видрата, етруската земеровка- най-малкият бозайник в света, и много други видове, което ни кара да сме горди с природата си.rnrnВ друга реалност бихме могли да срещнем тези великолепни създания, заедно със стотиците други видове, срещащи се само в резервати по територията на страната, единствено в зоопарковете.

Лично за мен това е натъжаващо. Повечето хора подхождат към природните резервати като към атракция. Рядко някой се замисля, а още по-рядко осъзнава, че без тези защитени територии много от тези видове в България, прекарващи част или целия си живот в някой от резерватите, биха изчезнали. Щетите обаче не са просто по-малко красота за очите на бъдещите поколения. Щетите са много по-големи. Изчезването на един вид не е отделен факт. То е свързано с много по-сложни последствия, защото никой вид в природата не живее изолиран от другите. Най-малкото хранителната верига ще се прекъсне, някои от видовете няма да имат този естествен враг, други пък няма да имат с какво да се хранят, ако досега изчезналият вид е задоволявал хранителните им нужди. По този начин със сигурност изчезването на даден вид ще се отрази негативно върху установяваната с векове преди това стабилност на числеността на популациите. Друг въпрос е и нарушаването на досегашните условия на средата при изчезването на даден вид, който досега е регулирал и участвал в процесите в образуване на вида на средата на живот, която обитават и другите видове.

В такъв момент можем да говорим за нарушено екологично равновесие. Да, в някой момент то ще се възстанови от само себе си, но докога ще разчитаме на това? Хората не сме всемогъщи, дори не сме толкова добре приспособими. Съществуват много видове, които биха били способни да живеят в много по-широк кръг от условия.

Когато някой реши да спори с мен за климатичните промени и как това, което се случва в момента е нормална част от различните циклични периоди на Земята на застудяване и затопляне, както и как тя сама би се справила, аз давам за пример човешкото тяло. Разбира се, саморегулацията е факт, но винаги е в граници. Не можем например да ядем вредна храна постоянно и да очакваме всичките ни системи да работят правилно. Е, в началото ще се справяме, но скоро организмът ни малко по малко ще започне да ни дава сигнали, след което и части от него да отказват. Същото е и с планетата ни в момента. Намираме се във времето на първите сигнали като наводнения, екстремни температури, суши, урагани и други климатични проявления в отговор на дейността ни. Наша отговорност е да разберем тези сигнали и да работим по възстановяването на планетата.

В крайна сметка природните резервати са огромна част от резервирането на биологичното разнообразие, което пък от своя страна е най-важната част от природата, която носи екологичното равновесие. Всички територии, съхраняващи дадени видове, носят надежда за избягване на екологичната катастрофа, пред която е изправен съвременният свят дори и когато, както е състоянието на национален парк Пирин в момента, биват поставяни на план за строеж, защото всички виждаме обединяването на българите и не само в една обща цел- спасяване първо на локалното, а оттам и на глобалното. Само природните резервати обаче не са достатъчни. Трябва също и да се замисляме преди действията си и изборите, които правим за ресурсите, които използваме ежедневно, защото на края на деня не можем да излъжем природните закони и природата- всичко е свързано и най-често всичко, което правим се връща с по-голяма сила към нас. И колкото и песимистичен да беше тонът на текста, аз вярвам, че един ден, целият свят ще се обедини, защото сме осъзнали, че проблемът не е на една държава и няма да засегне група от хора, а всички нас, и ще успеем навреме да избегнем бъдещите „отказвания на системите“ на Земята, преди да е твърде късно.